Тангото е древно колкото човека, родено от първата болка на душата му

"Тангото е древно колкото човека, родено от първата болка на душата му." Роберто  Остуни

Обичайно го асоциираме със силни, изпепеляващи емоции като любовта, ревността и като проявление на т.нар. дуенде. Какво е дуенде? Непреводима дума от старокастилски „duen de” с буквално значение "стопанин на...". Като израз в изкуството, особено свързан с танца фламенко, се използва при описание на силното въздействие, което упражняват върху публиката чрез артистичното си изпълнение музиканти и танцьори. Да изразяваш дуенде, означава, че притежаваш силна чувствителност и експресивност, че танцуваш с душа.

Какво знаем за произхода на тангото?

Като музикален и танцов жанр тангото се появило в региона на Рио де ла Плата (граница между Аржентина и Уругвай) и първоначално се разпространявало в столиците им Буенос Айрес и Монтевидео. Има различни хипотези относно произхода на думата "танго":

1. Ономатопея на звука на барабана.

2. Произлиза от латинския глагол tangere (докосвам, свиря).

3. Име на африканско племе.

Тангото започнало да се танцува в края на 19 век като смесица от културите на различни етноси (гаучоси, индианци, африканци, испанци, италианци). Първоначално се разпространявало в предградията на Буенос Айрес сред представители на имигрантската вълна от Италия и Испания. Обичайна гледка били двойка танцуващи мъже. С времето тангото придобивало популярност и чрез него се осъществила истинска революция в танцуването в двойка - тангото станало символ на чувствен танц в близък контакт, изразяващо специално отношение между телата на партньорите. Постепенно започнало да се танцува не само от представители на ниските социални слоеве, но и във висшите кръгове. През 1910 г. тангото било най-популярният и обичан танц в Парижките салони. През 1955 г. след Военния преврат в Аржентина този страстен танц бил забранен като неморален и покваряващ масите, докато в Европа печелел все повече популярност. Начинът на танцуване се променял през десетилетията и около средата на 20 век се кодифицирали стъпките и характерните кикове (ганчо), с които аржентинското танго е известно днес. На 30 септември 2009 тангото е обявено за обект на световното културно и природно наследство на Юнеско. Характерен символ на аржентинското танго е бандонеонът, който се присъединил към цигулката, флейтата и китарата през 1910 г. Звукът на бандонеона помагал на емигрантите да изразяват тъгата и носталгията си по изоставения дом.

Двете емблематични имена, които свързваме с музиката на аржентинското танго, са Карлос Гардел и Астор Пиацола. Гардел е певец, композитор и актьор, а Пиацола - бандеонист и композитор, чиято най-известна пиеса е Либертанго от 1977 г. Двамата скъсали със старите форми на класическото танго и в тяхно изпълнение тангото зазвучало като нов музикален жанр. В наши дни аржентинското танго е един от най-обичаните социални танци. Танцува се на т.нар. милонги. Милонга е танцовото събитие, на което се танцува аржентинско танго, танго валс и танцът милонга. Интересен е ритуалът, с който кавалерът кани дамата на танц. По традиция това става чрез т.нар. кабесео (кавалерът кимва леко с глава, поглежда избраната дама и след това към дансинга). Дамата може да приеме също с кимване или да откаже поканата, като отмести поглед встрани. За милонгата е характерна смяна на партньорите на всяка танда (четири танца), като е прието да се танцува в посока обратна на часовниковата стрелка.  

Двойка танцува аржентинско танго

Въпреки че аржентинското и европейското (състезателно) танго имат общ произход, е добре да знаем, че това са два напълно различни танцови стила. Състезателното танго (част от програмата на стандартните/бални танци) се изпълнява с различни фигури и стъпки, характерни резки и отчетливи движения с главата, специфичен хват и позиция на партньорите, която се запазва почти през цялото време. Основна разлика е, че състезателното танго винаги се танцува по предварително заучена хореография, докато аржентинското разчита предимно на импровизация от страна на партньора. Дамата не знае следващата стъпка и му се доверява, като разчита и усеща сигналите, които той ѝ подава. Особен интерес предизвикват смесените форми между стандартно и аржентинско танго, които се предпочитат за шоу програми. Тангото е символ на аржентинската културна идентичност и е една от основните туристически атракции по улиците на Буенос Айрес. Навсякъде из аржентинската столица можем да се насладим на т.нар. "tango callejero" (улично танго) и на експресивните импровизации на танцьорите.